|
|
Списание Клуб Z, 23.11.2020 12 дни след скандала от 11.11.2020 Линк към сайта на списанието: Ректорът на СУ: Проблемът с лекциите на проф. Мирчев е, че създават стереотипи Последната останала у нас свобода – на Учения пред високата университетска Катедра Линк към сайта на проф. Михаил Мирчев mirchev.bg: mirchev.bg/ ... е на УЧЕНИЯ пред високата университетска КАТЕДРА Лекциите вече НЕ СА СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЯ и изповеди, станаха площадни преживявания и проповеди проф. Николай Слатински 
Ще се опитам да си кажа мнението за скандала с проф. Михаил Мирчев (след 11.11.2020).Първо, това е един утвърден български социолог с престижни като качество и многобройни като количество научни публикации. Второ, някога, през 2002 г., когато започнах работата си като секретар по националната сигурност на президента Първанов, аз се опитах да насоча вниманието на президента към най-сериозните проблеми на българската национална сигурност. И един от тези проблеми бе демографската криза, превръщаща се в демографска катастрофа. Срещнах се с всички видни български демографи и социолози, някои от тях като проф. Минко Минков не са вече сред живите. Срещнах се и с проф. Михаил Мирчев. Десетина дни след встъпването на Първанов в длъжност, на бюрото му беше анализ, посветен на тази тема. С много усилия успях да го убедя да проведе специално заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). На този най-висш съвещателен форум в държавата по проблемите на националната сигурност, бе направен именно изводът, че демографската криза в страната ни се превръща в национална катастрофа. И бяха набелязани различни мерки в това отношение. Друг е въпросът, че тези мерки така и си останаха в Становището на КСНС. Та тогава можах да се убедя във високото ниво на науката, в която твори и която твори проф. Михаил Мирчев. Трето, моите политически разбирания и ценности са в центъра и леко вдясно от центъра, докато тези на Михаил Мирчев са вляво и то доста вляво, така че в това отношение ние се различаваме доста силно. Четвърто, в никакъв случай не мога да споделя част от това, което той е говорил в така нашумелите му негови лекции. То е в разрез с моите принципи и личностни нагласи. А какви са четирите пункта именно на това, което искам да кажа по случая. Първо, със съвременните технологии, а още повече при онлайн обучението, сакралната, съкровена, донякъде интимна атмосфера на лекциите в студентските аудитории е абсолютно променена. Преподавателят вече не може да се чувства като пред катедра, от която да изповядва научната си душа, а като на митинг, на агората, пред всички. Това променя средата и контекста. Лекциите вече и повече не са това, което бяха. … Освен това, лекцията пред студентите е част от серия от лекции и трябва да се възприема като вградена в един по-продължителен процес. Докато във всеки конкретен случай другите слушатели ще възприемат лекцията сама по себе си, извадена от процеса. На всяка моя лекция в аудиториите някой ме записва. Като правило – без да ме попита дали съм съгласен. … Трябва ли преподавателят да се стреми да дава нужното и важното на студентите, или трябва да удовлетворява интересите и интересуванията на всички останали потенциални слушатели на неговите лекции? С две думи, пак ще кажа, лекциите вече не са свещенодействия и изповеди, те са площадни преживявания и проповеди. Те са ютюб-изирани, с всички плюсове и минуси от това. … Второ, по мое много силно и страстно отстоявано убеждение, в лекциите си преподавателят трябва да присъства със своята гледна точка, със своя обществен капитал, със своите принципи и своите специфичности и присъщности. Преподавателят е жив човек и не може да обезсуши лекцията си в някакъв лекцийно-коректен правоговор, където него, преподавателят като личност го няма. Университетският преподавател трябва да назовава нещата с истинските им имена – така, както той ги вижда и светоусеща, иначе няма как да разчита на доверие и авторитет пред студентите. Иначе те ще го питат дали осъзнава колко – особено в обществените науки – това, което науката казва как трябва да бъде, се разминава с онова, което животът ни показва как то наистина е. … Така че аз съм за свобода на преподавателя в преподаването на неговата наука. Само че преподавателят винаги трябва да дава възможност на студентите да разберат – докъде е науката и тя трябва да се преподава коректно, научно, задълбочено и обективно; и откъде започват неговите наблюдения и несъгласия като гражданин, като мислещ човек, като съзнателна и съзнаваща личност, като възпитател и по-голям (по-възрастен) човек с натрупан жизнен опит и отстоявани с цената на всичко свои принципи и позиции. В този смисъл може би в страстта на преподаването, проф. Михаил Мирчев е пропуснал да очертае тази разделителна линия между науката и себе си като личност и човек. Вероятно защото е смятал, че това се подразбира и непредубедените слушатели са можели да го разберат, ако са били доброжелателни и търпими към другото мнение. Трето, когато се напада проф. Михаил Мирчев (съвсем не говоря, че той не бива да бъде критикуван за казаното от него), трябва да се избягват двойните стандарти. Аз тук, във Фейсбук и на моя сайт, многократно давам примери за злостно плагиатство, което е неизмеримо по-голям грях от това да си кажеш личното мнение по дадени проблеми. Давал съм многократно примери с цитати от учебници – на какво учат някои преподаватели студентите – параноични конспирациологии, яростен антисемитизъм, охулвания на Европа, ЕС и Запада, разни тези от средата на XX век. И нищо! Няма възражение от студентите и колегите, не се събират академични съвети, не протича никаква тръпка в преподавателската общност, макар че става дума не за отделни словосъчетания и словоизлияния в отделни лекции, а запространни разсъждения и псевдонаучни твърдения – в книги, в учебници, продавани в книжарниците на тези ВУЗ-ове. Учебници с мракобесни пропаганди, издадени от съответните ВУЗ-ове. … Четвърто, проблемите на висшето образование са хиляди пъти по-сложни от неприемливите изказвания от преподавателския амвон на един наш колега. Висшето образование се е превърнала във фабрика за печатене на дипломи. Цели университети са черни кутии – на входа са парите на студента, на изхода са дипломите, а в черните кутии какво има, какво се прави, води ли се учебен процес – не се знае. Зад дипломите на цели университети не стои никакво знание, а водещо е неистов стремеж към печалбарство. … Преподавателите, които искат да се занимават с наука са в тежка позиция, защото това не им носи пари, а им отнема адски много време, докато другите им колеги използват това време да изплитат връзки и зависимости, да участват в завери и интриги, да „бичат” частно и да стават неволни проводници на непочтени схеми за сдобиване с дипломи. Мой колега се чуди защо неговото бюро е претъпкано с книги и трябва непрекъснато да чете, за да е в крак са науката, за да дава на студентите най-новите научни знания, а 60% от колегите му винаги имат време, винаги има кога да пият дълги кафета, преминаващи от сутрешни в обедни и от следобедни в завършващи работния ден. И приятелят ми си отговаря защо е така – защото в кариерното им и хабилитационно израстване са важни коренно различни от качеството на науката, която правят и лекциите, които преподават. … Ето това исках да кажа, пък да го разбира кой както иска. Но ако създадем прецедент да сатанизираме един изявен учен за (неодобрявани и от мен) някои крайни тези и слова, ние можем да отворим Кутията на Пандора и утре тълпата, охлокрацията, сивата маса и безразличния към бъдещето си народ да станат морални съдници и ценностни цербери на последната останала у нас свобода – свободата на Учения пред високата университетска Катедра. Край на текста от проф. Николай Слатински БЕЛЕЖКА от проф. Михаил Мирчев: С колегата проф. Слатински се познавам от 2004-5 г., когато по негова инициатива проведохме две срещи във връзка с демографската криза и катастрофа, и тогавашните мои публични доклади и анализи по това. Заедно направихме възможното Президентът Първанов да получи точна и представителна информация за тенденциите и предстоящите демографски сривове, ако не се предприемат комплексни и последователно провеждани мерки от страна на държавата. След това, поради активността и на двамата във Фейсбук, многократно сме разменяли реплики, мнения, оценки за различни неща и по повод на различни парещи събития в обществото. Винаги се е усещало, че подхождаме откъм различни политически и идейни позиции. Но това съвсем не ни е пречело да бъдем единомишленици в полето на професионалния морал, родния патриотизъм и принципността. Тук ми разрешете изрично да благодаря и на „дясното“ списание Клуб Z. Те си позволиха да публикуват едно такова подкрепящо мен мнение – в една обща и гласовита кампания за стигматизиране и дискредитиране. Това прави чест на списанието. Особено на фона на други подобни списания, които тогава също публикуваха становища и в моя подкрепа, но днес откривам (24.09.2021), че са ги скрили в сайтовете си – останали са само обвинителните информации и становища. Клуб Z не са постъпили така, постъпили са граждански достойно. Това е редно да бъде подчертавано. |
| Обратно в началото |
|
|
|
| Tweet |
