на проф. СТОЯН МИХАЙЛОВ Филмът е направен с ПОЧИТ и ОБИЧ към Професорът Стоян Михайлов за неговата 90-годишнина от Катя Михайлова и Михаил Мирчев. Използвани са снимки и видео от родово-семейния архив. Използвани на всеизвестни песни от времето, когато в България образоваността бе висока и масова ценност, а културността бе с високи измерения Рожденият ден на проф. Стоян Михайлов е на 6 октомври 2020, зодия "Везни". Тържеството се проведе на 10 октомври 2020, в родното село Скравена. Тогава татко бе вече крайно отпаднал. Но събра сили, събра сили и без да почива, с огромна радост бе с гостите си мнооого часове. Атмосферата бе страхотна – приятелска, близка, сърдечна, благодарствена. За тържеството направихме ДВА видео-филма. Първият бе за посрещане на гостите, 50 минути, с някои от любимите песни на Професора и основни снимки. Той много обичаше музиката и песните. Вечер гледаше клипове и концерти, откриваше все нови любими певци и музикални автори от Света. На младини свиреше на акордеон. Вторият филм бързахме да направим след тържеството. За да успее той да си го види. За жалост Професорът ни напусна – спокойно, с умиротворена душа, след един прекрасен слънчев ден на терасата – на 22 октомври 2020. Раздели се с нас след един дълъг и достоен живот, изпълнен с висока нравственост и щедрост към другите, с визионерска идейност и преданост към мечтите си, с много труд и богато творчество, както и с много обич, която той разпръскваше към хората и събираше от тях към себе си. Сега представяме, пред всички Вас, негови приятели и близки, както и пред всички, които биха се поинтересували за истинския човек, за духа му и за личностното му обаяние. "ЗАЩО да не бъдем МОДЕРНИ?" Това бе смела статия на Професора още от 1964, през онова още доста догматично време. Заради тази статия той тогава си има проблеми с най-силни фигури от Властта. Но още тогава не се огъна, издържа, наложи своя модерен възглед за модата и публичното поведение в условията на социализъм. „Да бъдем модерни“ е удачно МОТО на неговия творчески и граждански път, на партийната му работа и участието му във Властта през 70-те и 80-те години. Издаваме голяма събирателна книга за българката социология от онова време, за така нар. „Българска Социологическа Школа“, около проф. Живко Ошавков и Стоян Михайлов. Именно тя още през 1966 и 1970 години изведе българските социолози и техните професионални постижения не само на Световната научна сцена, но и със световно признание за значимост в теорията, за уникалност в емпиричните изследвания, за модерност и свобода в академизма. Проектът за книгата предвижда и тя да е под мотото „Защо да не бъдем модерни?“ в положителния смисъл и конотация на тази дума. Една песен от всенародно любимия Емил Димитров сякаш приляга на житейското кредо и нравствена същност на проф. Михайлов. "Ако си дал на гладния дори трошица хляб от своя ХЛЯБ, ако си дал на скитника дори искрица огън от своя ОГЪН, ако си дал на чуждите ЖИВОТ от себе си, ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си – не си живял, не си живял напразно. ... Никой не може да ти отнеме обичта, ОБИЧта на хората, никой не може да ти я вземе любовта, любовта към хората. И никой и нищо не ще ти отнемат ВЯРАта в тях. … Ти закъсняваш понякога, ИСТИНО, но винаги идваш, идваш при нас..." ЧЕСТИТ 90-годишен ЮБИЛЕЙ, другарю Михайлов!!! Друга песен като за него: "Добър вечер приятелю млад, добър вече другарю. Добре дошъл в нашия град, добре дошъл в България! Вземи в този хубав ден една българска роза от мен. Нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за Морето, и за всички Нас – всички Нас. И когато, приятелю млад, и когато другарю, си тръгнеш ти от нашия град, вземи една българска роза от мен, нека тя да ти напомня с ароматния си глас..." ПАРТИЯТА на Професора!!! Корнелия Нинова дойде на тържеството и лично поднесе на Професора – с поклон и уважение – високата идейна и морална награда "Димитър Благоев". Наградата бе официално обявена на Петдесетия юбилеен конгреса на БСП дни преди тържеството на Професора. Чухме много хубави и човешки думи. С красиво чувство на съпричастие. Най-важното е, че това по същество бе партийната РЕАБИЛИТАЦИЯ за Професора!!! Той си чакаше своето три объркани и объркващи десетилетия. И прие жеста и признанието с успокоение в душата си. Кръгът се извъртя, отново достигна до своето естественото място. Жестът, официалното реабилитиране, всичко това бе СТРАХОТНО!!!! Бе чакано 30 години от Професора. На снимките ясно се вижда неговото вълнение и достойнството, с което приема. Вероятно знаете защо имаше нужда от официално реабилитиране и жест на признателност. Първи път неговата партия го низвергна от себе си – заради честен критичен анализ към „Юлската концепция“ и партийна смелост да го изречеш от най-високата тогава трибуна – стана през 1987 и 1988, от Тодор Живков и БКП. Втори път неговата партия се отрече от него, отново заради честност и неприемане на голямата лъжливост на Прехода, поради отказът му да го използват като параван за тъмните дела на търговците в БСП – стана през 1990, от БСП и Лукановците. Тогава го отхвърлиха като кандидат-депутат от БСП и той стана депутат във Великото народно събрание – като „независим“, избран безапелационно от хората от неговия роден край. Професорът написа специална книга за тези неща през 1993, "Живковизмът – през призмата на една лична драма". Знаем, че това бе и е наистина една съкровена негова изповед за вярата и поругаването й, за служенето и за изневеряващите, за мисията и обратните резултати. Тази му книга бе посветена на неговата житейска спътница и на нашата майка Мария Мирчева. Тя тогава бе най-близо до него – с душа и мисъл, с безрезервна вяра и упование, с истинска обич и споделеност – в онези доста драматични и опасни за семейството години (1988-1992). От нас, децата и внуците, всяка добра дума за професор Михайлов се отнася и до „жената до него“ нашата майка Мария. ЧЕСТИТ 90-ти рожден ден, ТАТЕ!!!!! "За Стоян, против Стоян, времето на Стоян", друга книга на Професора. Това е важна книга, защото той сам си е подбрал ключово важните за него неща от общуването си с другите, в отношенията си със значими българи. Той бе известен като ведър и усмихващ се човек, шеф и партиец, учен и колега. Бе много харесван точно заради тази светлина, която излъчваше при общуване с най-различните хора, пред малки и големи аудитории. В това измерение днес бихме го характеризирали като „харизматичен“. "Усмивката! Тя не може да реши проблемите. Но разведрява и поне в минимална степен подобрява тонуса. Движен от този положителен ефект, аз, изисквам от познатите си, когато ме срещнат, да ми се усмихват. Мнозина от тях свикнаха да изпълняват моята поръка. Виждам, че им се отразява благоприятно." ЧЕСТИТ рожден ден, ДЕДИ Тонко!!! "Ако нямаш усмивка, ще ти дам една от моите!" "Най-добър дядо!!!" ЖИВ и ЗДРАВ да си, БАТЕ Стояне!!! Честит да си, ВАЙЧО!!! Честит 90-годишен юбилей, ПРИЯТЕЛЮ!!! Честит 90-ти рожден ден, проф. Михайлов!!! Честита 90-та година живот!!! Благословен бъди, Стояне!!!!! | |
Обратно към началото | |
|
| Tweet |