Бежанците ВЗРИВЯВАТ България проф. Михаил Мирчев Кандидат за кмет на София Втора ПРЕСконференция. Част 4 София, Национален пресклуб БТА, 10 часа 23 септември 2015, сряда
ТУРСКИЯТ СЕПАРАТИЗЪМ. Само ще изброя. Без подробности. Вие сте грамотни хора. Знаете фактите. ДПС на Лютви Местан. Тъй като ДПС, колкото и да са единна партия, при тях също има различни течения и различни възгледи как тази партия трябва да се ситуира в България. Много се натрупаха нещата. Турски език в изборна кампания – против Конституцията. На практика атакуват Конституцията. Турски език в специални телевизии и радиа. Втори път се атакува Конституцията. Доколкото българският език е официален държавен. Което значи публичен. Което значи обществен език. Турски учебници, въпреки че в България образователната система трябва да работи само на български. Турски в училище неофициално. Примерно в Обеля има едно турско училище, изключително модерно, със страхотна сграда, с професионален учителски колектив, с впечатляваща грижа за децата и родителите. Има само едно проблемче, че неофициално вътре си говорят на турски. Това е неофициално самосегрегиране. Училището е на 10 минути с метро до центъра на София. Говори се вече за искане на автономия на Кърджали и кърджалийско. Някой да не е чул, да не е забелязал? Някой да смята, че това е несериозно нещо, казано от несериозни хора? Официално вече се поставя този въпрос. Следващата стъпка е да се поиска АВТОНОМИЯ на разградско, на търговишко. Може би на шуменско, ако ДПС сега го превземе на тези местни избори. Това май са дреболии, нали така? И трябва да ги подминаваме. Или пък много да се страхуваме и да нямаме никаква смелост да говорим по тези неща, да не търсим факти и да не правим журналистически разследвания. Така ли? И някакъв полу смахнат кандидат за кмет, интелектуалецът Михаил Мирчев, само той да си говори като един особняк. А всички „нормални” в политиката и „нормални” в журналистиката някак си между другото само да споменават по нещо, но като третостепенен проблем. Все едно това не е съдбата на България и нейното бъдеще! Има вече кметове, които официално казват, че въвеждат турски език в своите общини, в администрациите, във властовата структура. Мисля, че такъв кмет скоро се обяви от град Омуртаг. Новият закон за образованието, за които ви говорих на 16 септември. Така наречената автономия. Като дадете автономия на директорката с петте учителки и настоятелите в Кърджали, те какви предмети ще си изберат, по какви програми тези предмети, на какъв език и от какви учебници? Нали е автономия. Всичко сами ще си избират. И изведнъж ще се окаже, че в така нар. „смесени райони”, където има мюсюлмани, турци или турчеещи се – хоп, минават на турска образователна система. Това ви е автономията на училищата в действие. Приемат в момента принципа за автономия, за да може по този канал, турският сепаратизъм, от учебната 2016-17 г. изведнъж да завладее много широка територия от умовете и душите на българчетата. На българските граждани. И да ги отцепват от българската идентичност. И да ги присъединяват към турска идентичност. Това е турски сепаратизъм чиста проба. Накрая. Спорадично възникват скандали. Искат паметници на жестоки български поробители. Паметник тук. Паметник там. На трето, на четвърто място. Пробват къде ще мине номера. Дали обществеността ще се събуди и възпротиви? Дали централната власт нещо ще направи? И накрая. Новото насилствено преименуване на починалите до 2001 г. Имаше един специален закон, който два пъти беше вкарван в Народното събрание – пролетта и преди 2 седмици. Първият път се провали с гръм и трясък. Вторият път го прокараха. Почти да не питат семействата. Лютви Местан ще каже: „Ти си бил Хасан, станал си Иван и си починал, и вече няма как да те питаме и сега автоматично със задна дата 2001 година, ние сега сме 2015 година, ще ти сменим името. Решаваме го ние – ДПС и Лютви Местан. Не го решаваш ти с твоето семейство. Ще намерим един единствен член от твоето семейство, който да се съгласи. А другите от фамилията дали ще са съгласни, законът не се интересува.” Отворили са една вратичка, за да си измият очите, а всъщност законът е доста репресивен. Закон за насилствено обратно преименуване. Крещят срещу едното преименуване през 1984 г. и правят същото с дата 2001 г., спрямо уж своя електорат. Това е политическо, гражданско, верско, цивилизационно насилие над мюсюлманите в България. И следващият проблем – БЕЖАНСКАТА КРИЗА. Бежанската криза стигна до Германия. Великата Ангела Меркел, дето всички имаме страх и респект от нея, каза: „Не мога да се справя с бежанците”. Първо се опита физически да си затвори границата. И тук спомняте си едни германци, дето миналата година, возени с 2-3 рейса идваха тук, за да скандират Меглена Кунева да не прави оградата между Турция и България. Не си спомняте? Немци бяха. Не знам дали тогава лично са командировани от Ангела Меркел, но много намирисваше на политическа акция срещу България. За да може външната граница между мюсюлманският свят и християнска Европа, това е нашата граница между Турция и България, да остане физически необезопасена. А сега същите германци, след като бяха залети от тази ислямска вълна казват: „Ние като най-богатата и мощна държава в Европа не можем да се справим”. Числата действително са потресаващи. Говори се за 200 хил. вълна, която вече е влезнала в Германия. И още 600 хил., които могат да влезнат до края на 2015 и 2016 г. За това те си затварят границите. Същото става с държавата Австрия. Една изключителна държава – красива, подредена, зелена, цивилизована. Хората не говорят на висок глас. Всичко там е наред. И какво става с държавата Австрия в момента? Какво става със съседната държава Гърция? Какво става с малко по-далечната държава Италия? Това са все ПРИЕМАЩИ ДЪРЖАВИ на бежанската вълна. И разбира се България. Ние сме приемаща страна. Много особен статут. Изключително опасен и рисков за България. Журналистите – обърнете му внимание. Това означава радетелката за българския национален интерес, вицепремиерка Меглена Кунева, да иска да станем ГОРЕЩА ТОЧКА. Гореща точка означава тук ние да бъдем приемаща страна. Бежанците да се изливат физически на територията на България. И ние да оформим административната процедура по тяхната регистрация. Това поиска също големия родолюбец президента Плевнелиев. Да ги регистрираме. Първо, идват физически. Второ, ги регистрираме. Като дойдат физически не можем да се справим с тях. С агресивната част на бежанците. Те се оказаха по-голямата част от бежанците. Не всички, но по-голямата част. Не можем физически да се справим. И второ. Когато ние им издадем документ даваме основание на всички егоисти от Централна, Западна и Северна Европа, когато бежанците отидат там, те да ги натоварят на едни влакове и рейсове и да ни ги върнат обратно в България, защото ние сме приемащата страна. Това е действащата конвенция в момента. Който ги приеме, той да им носи гайлето, както се казваше на един по-стар български език. Това какво е? Абсолютно сбъркана политика, позиция, решения на сегашните власти. Аз тук съм поставил едни простички въпроси. Бежанската криза. Ние сега какво правим? Те какво правят? Те се спасяват, бидейки застрашени и прокудени. Това го разбираме и го приемаме. Бедните хора трябва да се спасяват. Богатите могат и сами да се оправят. Жените и децата трябва да се спасяват защото са безпомощни. Ако бежанската вълна беше с преобладаващо бедни хора, жени и деца, няма проблем. Но я вижте профила на бежанската вълна. 90% са мъже. Изключително агресивни. Само от време на време заради телевизионната пропаганда отпред излиза някоя жена с две дечица. Голямата тълпа са млади мъже на 20-30-40 години, изключително агресивни. Виждате вече какви погроми по хотели, по влакове и т.н в цяла централна Европа. И сега се питаме това СПАСЯВАНЕ ли е или НАШЕСТВИЕ? Можем условно да кажем една много специфична, по специфичен начин организирана ИСЛЯМСКА армия. Това значи мъже-млади-агресивни. Това е първата дилема. Може ли някой да отговори? Журналистите ще го зададат ли този въпрос? Аз като бъдещ кандидат за кмет го задавам ясно този въпрос. Защото София има централна роля в политиката, която трябва да бъде избрана срещу бежанската ислямска войнствена опасност. Втората питанка. Ние ги приемаме за да ги интегрираме, нали такава е идеята? Ние разчитаме, че те идват, за да се интегрират. Но питал ли ги е някой искат ли да се интегрират? Дали искат да се интегрират като идват тук мирно и тихо и молят за помощ. Каквото им дадем, това получават. Искат да се интегрират като учат български език. Най-малкото си пращат децата да учат български език. Искат да се интегрират и когато им предложим работа, започват да работят, за да не са на помощи, а да бъдат производителна част от населението на територията на България. Това значи да искаш да се интегрираш. Имате ли ясен отговор на този въпрос? Каква част от бежанците, примерно 100 хил. души, имат стратегията да учат български език, да са мирни и тихи, и да започнат да работят, за да може сами да си изкарват прехраната на територията на България? Много малка част. И другата страна на дилемата. Като ги приемаме за интегриране, пък не можем да ги интегрираме или те не искат да се интегрират, значи ние изведнъж ще се окажем БЕЗПОМОЩНИ ПРЕД тази вълна и губещи на практика в сблъсъка на цивилизациите. Тук искам да ви обърна внимание, че още през 1996 г. излезе една книга на Самюъл Хънтингтън за „Сблъсъкът между цивилизациите и преобразуването на Световния ред”. Това, което се случва сега е описано преди 19 години. И тогава на Запад много подскачаха, толерантният Запад много подскачаше, че тази книга е извън реалността и изкуствено създава напрежение. Към днешна дата се оказва, че тази книга е абсолютно адекватна и абсолютно в тона на всичко това, което се случва. Защо не й бе обърнато внимание? Тъй като виждам, че времето отново ми изтича нека колегата Бойко Маринков се включи с 2-3 неща. Доц. Бойко Маринков: Тъй като започнахме с цитиране на книги. Аз ще припомня и припомних тази сутрин на приятелите си на страницата си във фейсбук, една друга книга, която беше издадена в Мюнхен преди 5 години. И това е книгата на Тило Сарацин „Германия – самоунищожение”. Много силно препоръчвам тези 456 страници. Много силно ги препоръчвам. Тило Сарацин тогава беше изключен от Социал-демократическата партия. Загуби всичките си постове. Но книгата и до сега се чете с огромен интерес. Там той предупреждава: „Всяко следващо поколение в Германия ще губи 1/3 германци, ще губи духа на Германия, ще губи силата на Германия. Докато най-накрая затворим вратата и останем в някакви …” Нито едно число за броя на бежанците, което в момента се цитира, не подлежи на никаква надеждна проверка. Цитира се европейската статистика. Българската агенция за бежанците говори за 5 500, официално регистрирани бежанци в България. Всички специалисти, с които съм говорил, считат че нелегалната миграция е над 8 пъти повече. Тоест над 40 хил. души в момента в България. С тези 5 500, държавата само ни успокоява и дундурка полузаспали. Големият проблем остава в това, не дали ще интегрираме, а какъв е временния статут на пребиваващите. Това трябва да бъде червена, бяла и зелена линия, по която ние да се движим. Следващият голям проблем, според мен, е извеждането на контингента, който регистрираме и настаняваме извън големите градове. Защото в момента Лъвов мост, Пиротска, Симеон някъде до Охрид са вече почти непристъпни за полиция, какво да кажем за софиянци. Не вярвам в нито една статистика, която в момента ме успокоява и приспива вниманието. Днес сутринта съм отворил всички възможни телевизионни студия. И с какво се занимаваха? С благоевградската вълчица. Хваната ли е? Не е ли хваната? Кога ще бъде хваната? Нито един информационен източник няма, който да ми каза, какво всъщност решение взеха вчера Вътрешните министри в Брюксел. Откъде взимаме тези 120 000 „бежанци” и как ги разпръскваме. И последно число. 1 600 души са предвидени за България и те най-вероятно ще бъдат изтеглени от Гърция. Контингентът, който ще бъде изтеглен от Гърция е 50 400 и 15 600 са от Италия. Това са числата, които трябваше да бъдат казани сутринта, ясно и на български и на българите. Нищо от това не се случи и това е част от това, което наричам информационна диктатура. Благодаря ви. Проф. Михаил Мирчев Колеги, не обиждаме тук присъстващите медии. Нали знаете, за присъстващите това не се отнася. За да приключа темата: „Кметът пред бежанската криза”. Как работи по това и кметът? Може ли да работи, трябва ли? Разбира се, че трябва. Това е негово пряко задължение, тъй като става дума за голям район в центъра на София. Трябва да работи заедно с МВР и полицията, разбира се. Понякога трябва да им подсказва какво да правят, трябва да ги натиска. Трябва включително да им търси отговорност за забавяне, за неадекватни действия. Кметът е много висока властова позиция, пак го казвам. Четвърта по ранг в структурата на властта в България. Не може да бъде безгласен пред Министъра на вътрешните работи. Второ, Общинска полиция. Ще се прави ли или няма да се прави? Има я, пък всъщност я няма, ама не е ясно с какво се занимава. Има ли пари? Кого назначаваме? Какви са му прерогативите? Имат ли палки тези хора? Общинска полиция. Нищо досега. Фандъкова седи встрани. Михаил Мирчев казва: първо, трябва да се работи с МВР и полицията, второ, по спешност трябва да се изгради мощна общинска полиция, която да партнира с полицията и да добавя много от силата, тъй като София може да финансира една мощна Общинска полиция. И накрая, ако държавата не се справи, има едно последно средство и то е НАРОДНО ОПЪЛЧЕНИЕ. Хубаво е да не се стига до такива форми, но кметът за да си спаси Столицата може да стане партньор и на подобни граждански форми. И да не го обвиняват, че действа не-демократично, не-законно, не-институционално. Защото тази бежанска вълна може да взриви така нар. граждански мир в България и да стигнем до форми включително на гражданска война. И аз питам конкретно, тъй като лице срещу лице стоим в тази кампания, г-жа Йорданка Фандъкова, без да ми се сърдите за директността. „Учителката” има ли мащаб в мисленето си, за да може да обозре такъв тип проблеми? Достатъчно мащабно ли е мисленето? Второ, „жената” има ли сила и смелост, за да се изправи срещу такава заплаха? Тук трябва много сила и много смелост. Трето, послушната изпълнителка на Борисов има ли смелост и сила? Пак смелост и сила за лична инициатива. Премиерът като се мотае, външният министър като се мотае, военният министър като не праща на границата армията, вътрешният министър като прави 1/3 от това, което трябва да се прави, нужна е лична инициатива. Не трябва да си послушник. Трябва с ресурсите, които имаш в ръцете, трябва да отидеш и да започнеш да решаваш проблема. Моят отговор е категоричен. Йорданка Фандъкова всичко това го няма – няма мащаб, няма сила и смелост и няма лична инициатива. Ако някой ме пита каква е МОЯТА ПРОГРАМА като бъдещ кмет на София, това е: 1. Директно да се застане срещу проблема – смело и с точна фактология; 2. Партньорство с държавата и натиск за адекватно активиране на държавата; 3. Общинска полиция – спешно, с права, с обезпеченост, с политическа подкрепа; 4. Търсене на граждански форми за съпротива срещу тези опасности. Вижте колко кратка и ясна програма на проф. Михаил Мирчев като бъдещ кмет на София. Още по темата вижте тук. Край на Част 4. Обратно към началото |
| Tweet |