АЗ МОГА ДА СПЕЧЕЛЯ,
ВИЕ МОЖЕТЕ ДА СПЕЧЕЛИТЕ,
НИЕ МОЖЕМ ДА СПЕЧЕЛИМ!


Програмно изказване на проф. Михаил Мирчев,
като номинация за кмет
Градска Конференция на „БСП-Лява България”

София, 25 юли 2015



     Няма да скрия, че се вълнувам доста, въпреки че имам опит да говоря пред такава аудитория. Просто съм направил избор, и това е огромна отговорност, в изключително тежка ситуация.
     Аз съм тук, пред вас, кандидат за кмет на София от „БСП–Лява България”. Формално не съм в БСП, но съм от малкото хора, които са били безупречно лоялни към БСП през последните 25 години.
     Кандидат съм за кмет на София – за София от страната на лявомислещите граждани, милеещи за позитивното бъдеще на своя град и столица. Надявам се, че имам сили, и ще работя София да направи завоя и успешно да тръгне към едно по-хармонично и по-благоденстващо развитие. Завой, който след това да се пренесе и в другите части на България. Моята кандидатура е за кмет, работещ за обикновените граждани на София. Онези, които постигат своя житейски успех чрез труд и образованост, чрез спазване и уважаване на закона и обществения ред, чрез примера в живота си и гражданската активност тук, в България, чрез своя лична ангажираност с общото ни бъдеще.
     Кандидат за кмет за изоставените в София, които не са малко. Но говоря за изоставените не само в гетата. Това е много елементарно като мислене и като социално-географска представа. Говоря и за изоставените в научните институти, там, където е уж средната класа. Изоставените в дребния бизнес. Изоставените в нормалния, опитващ се да работи на светло семеен бизнес. Изоставените трудови хора в работническите квартали.
     Това е точната дума – „изоставени” от досегашната дясна власт в София, от неолибералната и корпоративно-егоистична власт в София.
     И накрая, кандидат за кмет за хората с ценности в София, не за циниците и не за бруталниците. Поне аз така си представям нещата.

     София е дясна вече над 20 години, не бих сложил всичките 25 години. Пробивът дойде при кмета Янчулев. Оттогава бе сменен моделът на управление на София: повече да се краде и злоупотребява, по-малко да се мисли за благо­устройството и за удобното живеене на софиянци.
     След това имахме ерата на Стефан Софиянски – цели 10 години. Той благоразумно избяга на 10-ата година, не изчака края на третия си мандат, скри се като депутат, погрижи се за удобни оправдателни присъди.
     След което имаме ерата на Борисов–Фандъкова, 2005-2015 – и докога? В момента не просто искаме да свалим властта на Фандъкова и компания, доколкото тя е само едно добре говорещо, симпатично говорещо, увличащо говорещо лице. Истинската власт в София е на Борисов, на главен архитект Диков, на зам.-кметовете, на Елен Герджиков като председател на СОС. Всички те са пряко ръководени от Борисов. На него се отчитат. Негови „касички” са. Г-жа Фандъкова е само театралното лице, което ги прикрива.
     Не бива изобщо да забравяме, не бива да го пропускаме всичко това. Иначе бихме се подвели да участваме в подмяната на истината – за тяхната 10-годишна власт в София.
     И си задаваме въпроса – ДОКОГА власт на Борисов–Фандъкова? И ЗАЩО толкова дълго?

     Има интересен отговор на въпроса: ЗАЩО е тази устойчивост на този тип власт в София?
     Наскоро четох много интересна формулировка, дадена от един от моите колеги. Той каза: защото София е „бастион на конформизма”. Мисля, че е точно.
     Сега, за да имаме успех, трябва да се преборим с тази психологическа нагласа, с тази страхливост на масовия софиянец да посегне към нещо ново, да се довери на нещо различно.
     Какъв вид е конформизмът в София?
     Популисткият, десен конформизъм. Десен конформизъм, който залива умовете и психиката на българите от 1990 г. насам. Става дума за идеологически конформизъм, натрапван от идеологията на Прехода. Това е идеологията на реститутките и антикомунизма, на злостните антикомунисти, на новата уж демократична буржоазия – все десен конформизъм. Той е въпрос на мислене и ценности, на говорене и излъчване, на реваншизъм и злост.
     Второ, конформизъм, доколкото в София има една огромна армия от чиновници и те просто си пазят службата – конформизмът на страхливото чиновничество. Става дума за няколко десетки хиляди чиновници, които мислят за политиката чисто номенклатурно: „ние да сме хора на силните” – за да си запазим работата, за да нямат проблеми семействата ни. Това са немалко проценти сред гласоподавателите в София. Те са специално отглеждани и рекетирани от Фандъкова и компания, и преди всичко от боса им Борисов.
     Накрая, конформизмът на армията от политическите активисти на всички анти-БСП партии. Ние от БСП се оказахме доста самотни в момента. Всички големи партии, заедно с новите уж леви – АБВ и „Движение 21”, са откъм другия фронт. Калоян Паргов го каза това. Бяха правени опити, поне от негова страна, доколкото ми е известно, да имаме някакви партньорски отношения или поне някаква взаимна толерантност на тези избори. Не го искат. Така че БСП отново е в особена ситуация на изолираност. И в този смисъл – на единствената истинска алтернатива и алтернативност. Другите насила избутват БСП към позиции на такава алтернативност.
     По-нататък. Конформистите от армията на 1 милион преселници от провинцията, дошли в София. За последните 15-20 години това са около 1 милион души. Защото голяма част от родово по-старите софиянци, от „автентичните” софиянци се изтеглят към чужбина, част от тях отиват обратно към провинция­та. А тук, на тяхно място, се преселва огромна гражданска маса от по-близо или по-далеч в България. И мнозинството от тези хора какви са? Те търсят работа, търсят препитание, търсят бърз успех.
     А кой е най-лесният начин за техен успех тук? Търсят силния, за когото да се прикачат. Да се закачат за големия и за силния в момента. Това е особена форма на конформизъм, с който ние по някакъв начин трябва да се преборваме. Именно тук е прицелена „телевизионната харизма” на простоватия човек от народа Бойко Борисов, или свойски казвано – Бойко, бат Бойко.
     Мисля, че тази тема е особено важна. В София се подвизава цяла армия на прозападния снобизъм и апологетика. Снобизмът е особено състояние на ума, в психиката и ценностите на хората. Снобизмът приема апологетичен образ на Запада като връх на цивилизацията: там са велики и цивилизовани, а тук, видите ли, всички ние сме бедни и изостанали. Снобизмът е масова форма на комплексарщина, антибългарска комплексарщина. Тя също бива формирана чрез настойчивата медийна пропаганда, както и от постоянно тиражираните верни и измислени статистики, че ние тук сме най-бедните, най-изостаналите, най-извън европейските стандарти.
     От друга страна, опитът учи. Има вече и натрупана горчивина от практическия опит на масовата българска емиграция на Запад. Но това искаме ли и можем ли да го използваме в предстоящата кампания? Да използваме онази българска емиграция, която не само милее за своята Родина, но и прави своите практически съпоставки – с минус за Запада и с плюс за България?
     И накрая, армията хрантутници на прозападните, проамерикански, просоросоидни и всякакви подобни фондации. Те са не само сноби и апологети, не само национални нихилисти. Те са добре организирани и още по-добре финансирани. Привикнали са да бъдат жлъчни към българското и венцехвални към „евро-атлантическите ценности” и още повече към реките от благоденствие и културност, които уж заливат всички, поели на Запад.
     Ето, виждаме колко масови са гражданските прослойки в София, които я правят „бастион на конформизма”. Досега това работеше против БСП. Става дума за масовата нагласа и мотивация, която утвърждаваше идеологемата „София е дясна”, „София не може да избере лявата алтернатива”.
     Сега дойде времето да покажем и докажем на практика, че София може да избере лявото, може да избере властова алтернатива, която се отличава наистина със социална чувствителност и прагматизъм на гражданската солидарност.

     ЗА КАКВО е сега кметската битка в София?
     За три неща, според мен.
     Първо е битка за хората. Но под хората не разбирам някаква кастова шапчица отгоре на обществото, облагодетелствана и привилегирована. Разбирам преди всичко масовия човек, масовия работещ човек, разбирам столичани, които уважават закона и вече настойчиво искат да живеят в едно подредено, относително сигурно, с някаква добра перспектива място, град, община.
     Второ, битка за ресурси срещу огромното грабителство. За разлика от повечето места в България, в София има пари за всичко. Въпросът е как се разпределят тези пари; на кого и как се дават; дали се използват целесъобразно и по предназначение; когато се дават, за какво се използват и накрая, какъв е резултатът – и като количество, и като качество.
     София не е място, където няма пари. В София наистина се строи много и мащабно. Но цените са безумно раздути. Често пъти са 2–3–4 пъти по-високи от средноевропейските – за магистрали, за спортни зали и съоръжения, за „интелигентни” светофари, за нови детски градини, за ново озеленяване. Строи се, но на безумни цени. Зад такива цени няма как да не е прикрита не просто корупция, а корупция в огромни размери, корупция с мутренски цинизъм.
     И накрая, битката за позиция и перспектива за БСП, за лявото и лявомислещите. Да ги извадим от ъгъла на политиката. Да ги освободим от стигмата на измисления малоумен антикомунизъм. Да им вдъхнем увереност, че днес именно лявото става модерно, че това е възходящата обществена и гражданска тенденция.

     Борбата за кмет на София ще бъде в ДВА тура.
     На първи тур борбата е преди всичко пропорционална, логиката е партийно пропорционална. Всъщност ние на първи тур трябва да се преборим за листата на БСП.
     Аз не участвам нито като водач, нито като един от листата за общински съветници. Моята игра ще бъде чиста. Но всъщност и моя задача е да направя всичко възможно за достатъчно добро и интересно, атакуващо и пробиващо, успяващо в кампания поведение и говорене, така че да можем да обърнем нещата – от минималните числа, от които в момента БСП тръгва, да стигнем на изненадващо по-високи коти като брой съветници и като процент в СОС. За да можем, първо, да съхраним бройката 15, а в по-оптимистични варианти – да качим тази бройка, примерно до 20, и дори над 20 общински съветници в СОС. Това би означавало блокираща квота при важни решения, за което се спомена преди малко.
     Вижте числата – трябва да бъдем реалисти – като брой действителни гласове. Ако вървим по инерция и не направим нещо изненадващо, ако говорим за новото лице, но новите лица ги няма в тази кампания, то реалистичното число е 66 000 гласа за БСП. Това вече го говоря като експерт. Това би била една апатична инерция. Това значи общинска листа, която от 15 ще се сгромоляса докъм 10 човека в СОС.
     Може ли обаче след 1 август БСП да забрави раздорите, да се постигне учудващо за всички вътрешни лагери и лагерчета разбирателство. Това преди всичко е нужно за пред външните противници и за медиите, за да не им даваме възможност да спекулират с нашите вътрешни разпри. Може ли да се постигне числото 90 000? Мисля, че е възможно, при това без особени усилия и без да се прави нищо гениално в тази кампания. Просто необходимо е малко повече самоуважение, повече самодисциплина и забравяне на крамолите до 2 ноември. След това нека си продължат всички вътрешни битки. БСП продължава да има нужда от самоочистване, но нека то да е след тази дата – тогава ще бъдат официално обявени крайните резултати от избора.
     А можем ли изненадващо и за нас да се качим на кота 110 000 или повече? Това вече го можем само ако – освен малко по-стройна организация, по-добре говорещи, по-атрактивно говорещ кандидат за кмет – направим поне още 3 стъпки.
     Организации, които досега са били вяли, знаете си ги кои са, знаете си ги къде са, да вземат и те нещо да направят. А добрите организации да удвоят и дори да утроят не само усилията си, но и да подобрят резултата си. Можем да направим пробива до 110 хиляди и дори повече, но само ако мобилизираме БСП-симпатизантите. 30% от тях действително в момента са в разколебана позиция.
     Освен това има около 20–25 хиляди столичани, които допреди 5 години са били симпатизанти на БСП. Можем ли да ги върнем?
     Можем ли да привлечем и други видове периферии, които успешно да атакуваме – не в тясно бесепарския смисъл, а ако направим една по-широко скрое­на кампания. Резултат от 110 000 би било изненада, голяма изненада, но мисля, че това число също е реалистично. Сега да не говоря за още по-оптимистични възможности и варианти.

     Лично аз се захващам в тази предизборна игра, ако вие ми гласувате доверие, защото считам, че успехът би бил труден, но възможен и постижим. Може да има и още по-голяма изборна изненада в наша полза, която обаче да не зависи от нас, а от външни обстоятелства. До есента много неща около нас вероятно ще се променят.
     Ако противникът се разклати, започне да се самоунищожава (има достатъчно много време – август, септември, октомври, включително външни обстоятелства могат да му помогнат), тогава добре дошло, берекет версим – така ли се казва на чист български език?
     Втори тур? Там вече една личност застава срещу друга личност. Мажоритарното начало е много силно и определящо. Самият факт, ако отидем на втори тур, би било огромен стрес за Йорданка Фандъкова и всички хора, които стоят зад нея. Защото в момента те много ни подценяват. Самовлюбено се гледат в огледалото и си самовнушават, че победата им е в кърпа вързана.
     Нека ни подценяват, нека изглеждаме в момента рехави и относително безсилни. Това работи за нас. Въпросът е ние вътрешно да знаем, че мобилизираме сила и имаме сила.
     Ако не успеят да спечелят за Йорданка Фандъкова на първи тур с 50,5%, това би било огромен стрес и психологически много голям стимул за нас през петте дена до втория тур.

     Каква ще бъде евентуалната формула на моята кандидатура, ако бъда избран?
     Ще бъда партийна кандидатура на БСП или ще бъда независима кандидатура, издигната и подкрепена от БСП? Формално и не само формално, подкрепена от много други организации, не само партии. Един въпрос, който иска ясен и аргументиран отговор.
     Аз бих играл и в първия вариант, и във втория вариант. Първият си има своите плюсове и минуси, вторият – също. Но предстои да се реши.
     Беше споменато, че ние сме стъписани по принцип, че бесепарите са стъписани, не само електоралната маса, но и лидерската номенклатурна група, която ръководи отгоре.
     „Аз не мога да спечеля. Той не може да спечели. Ние не можем да спечелим.” Това се говори открито или под сурдинка отвсякъде. Колкото и да (напомпваме) надуваме мускули в момента, всъщност това е крадливата мисъл, която упорито се прокрадва и обезсилва немалко хора и организации, дори ги парализира.
     Тук имам смелост да кажа ясно: „Аз мога да спечеля, вие можете да спечелите, ние можем да спечелим.” Това е убеждението ми. Стига да свирим в един оркестър. Стига да не си пречим. Да няма саботьори. Стига днес да успеете да изберете по-добрата кандидатура за кмет. Стига освен да се кълнем, че всеки от нас ще работи максимално, реално да го правим и направим – не всичко, поне половината от това, което имаме като възможност.
     Защото има два вида саботьори в такива избори – не само тези, които правят нещо напук, дано са по-малко. Но има един друг вид саботьори сред БСП – тези, които седят, мърморят и нищо не правят. Тази, втората група, трябва рязко да бъде свита. Те да не дават тон нито в отделните организации, нито в медийното и публичното пространство, нито в тяхното антуражно пространство от близки и познати. Тази, втората саботьорщина е фатална за БСП, ако не успее да я преодолее. Но ако успее, оттук ще дойде една много голяма бройка гласове и освен това – един неочакван ентусиазъм.
     Мисля, че можем да спечелим, ако стигнем до ентусиазма.
     Вярвам в съвместното усилие и в закономерния общ успех!

* * *

     Вие ми дадохте своето доверие. Аз поемам това доверие.
     В съзвучие със своя характер, когато се хвана с нещо, давам целия ресурс, на който съм способен, на близките около мен, на екипа, който си имам и работя с него. Това ще стане и сега, умножено по две и по три. Мисля, че битката за София е изключително предизвикателство.
     По принцип съм идеалист човек. Така че можем да печелим на първо време само идеални дивиденти.
     Смятам, че при всички случаи изборната битка ще се увенчае с успех за БСП. Само че, повтарям, има няколко количествени показателя.
     Ние трябва да изберем общински съветници от 16 нагоре. Дълбоко съм убеден, че можем да постигнем бройка действителни гласове на първия тур от 110 000 нагоре. Това означава да сме на достатъчно голяма дистанция над „реформаторите”, което би било морална и политическа победа за БСП. Шансовете да отидем на втори тур не са за подценяване. А на втория тур са възможни още изненади.
     Аз съм човек рационален, много боравя с фактология, с цифри. В същото време доста се интересувам и от езотерика. 108 гласа за мен са 66% от гласувалите. 66 е дяволско число. Надявам се ние да сме дяволите и да си свършим своята работа в тези избори.
     Смятам, че ще постигнем възможния успех, ако работим в синхрон. От моя страна ще го получите. Въпросът е и вие, включително тези, които не ме харесват, тези, които имат някакво притеснение от мои черти на характера или в поведението и говоренето ми. Свикнал съм, когато работя, да работя добре, включително не само със своите приятели. Събрали сме се да свършим една работа, не е задължително прекалено много да се обичаме.
     Разчитам подобно отношение да получа от повечето от вас. Тогава ще имаме успех.


Обратно към началото





ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ
23-24 ноември

Юбилейна международна научна конференция посветена на 25 години от създаването на катедра и специалност “Политология“ в УНСС „Политологията пред глобалните и националните предизвикателства в началото на XXI век“

Тема на доклад: Връщане към национална идентичност: самосъхраняване във вълните на преселението на пред-индустриалните народи



Facebook страница
Youtube канал