проф. Михаил Мирчев

     Журналистически въпрос, Четвърта пресконференция на проф. Михаил Мирчев, БТА, 7 октомври 2015.

     Какво конкретно предлагате да се направи в сферата на образованието?

     Отговор от проф. Мирчев

     Кметът може да осигури допълнително бюджетно финансиране. Преди всичко извънкласни форми за спорта на учениците, което е изключително занемарено и свито, за занимания, свързани с изкуство, за издирване и обгрижване на млади детски таланти. За това трябва общински, кметски допълнителен, първо, бюджет; второ – отговорен и компетентен заместник-кмет по всички тези неща, още са нужни специален механизъм и специални програми.
     Следващо, което вероятно ви интересува – публичен регистър на училищните имоти. Има много училищни имоти извън училището – пак това е приготвено за лесна плячка за грабители. Публичен регистър, ако сме демокрация, което значи публичност. Защо не го прави общината досега?
     Накрая – всички директори казват: училището е сградата, плюс всички училищни имоти, плюс училищния двор. Училищните дворове в момента в огромна част от столичните училища са разградени. Освен това няма пропусквателен режим – не говоря за сградата, а за двора на училището.
     Ако отидете навсякъде в организирани държави, ще видите, че дворът на училището е затворено пространство, където влизат само учители, педагогически специалисти, ученици и по определен режим родители, които в рамките на учебния процес през деня не трябва да влизат, когато им скимне там и да се намесват.
     Много големият проблем с училищните дворове, които на много места се използват за паркинги, използват се, за да спортуват хората, защото в този квартал няма друга спортна площадка, нали най-естественото – хората отиват в училищния двор.
     Младежките компании пият бира, в екстремални случаи там са компании, които се дрогират. Училищният двор – колко елементарно. Защо общината и кмета до сега нищо не направиха?
     Следващо важно нещо – в София, училищните директори и училищата са така нар. третостепенни бюджетни разпоредители. Те трябва да станат второстепенни – тоест има си Министър, Инспекторат към министъра и след това директно бюджетите на училището – да няма междинни, паразитни, районни някакви организации в София, които само се бъркат на директорите.
     И защото искате конкретни неща – училището сега е с голям проблем, доколкото то в момента няма адекватни форми, спрямо третия и четвъртия участник в учебния процес. Третият участник това са родителите. Ами като учим децата, не трябва ли да учим и родителите?
     Да има училища за родители. Защото има много родители, които са достатъчно неадекватни – в претенциите си, в отношението си, в липсата на елементарни педагогически и психологически нагласи. Училища за родители – има го това на много места по света – на доброволен принцип, като услуга на платен принцип или с безплатни общински програми.
     И накрая – училище за служители. Вижте, тези Обществени съвети към всяко училище, трябва да бъде делегиран по един общински служител. Първо те сега са 50 и не могат да стигнат за всяко училище и второ – и половината от тези 50 сигурно си нямат и хал-хабер (извинете за думата) от училището, педагогиката, възпитанието, хиперактивните деца, неадекватните родители на част от децата. Все специфична професионална проблематика, не за лаиците и самодоволни профани.
     Самите служители трябва да бъдат обучавани. И то не за 2 дена, някакво семинарченце, а 3 месеца в Софийския университет, 6 месеца във втория факултет на СУ, който е специално за начални учители, в други университети.
     Училища за родители, за да станат адекватни и да помагат на училището. И училище за служители, за да станат адекватни и да си изпълняват обществената функция в Обществените съвети на училището.

     Новата училищна система. Вижте, има един термин – 30-класни училища. Идете в Младост и ще видите, че архитектурният проект на училищата така е направен, че да имате 30 класа вътре. Плюс кабинети, плюс медицински, плюс зъболекарски, плюс за учителите. Това ви е сградата. А сега отидете в 119 училище (давам го за пример, моето любимо училище, синът ми там завърши, от моя квартал Изток) и ще видите, че имат примерно 50 класа. Защото са свръхмодерни, родителите много се натискат. И обявиха, че вместо 5 паралелки първолаци са приели 7. Но къде ще учат двете допълнителни? Няма къде, сградата е препълнена. Архитектурно сградата няма място за тях.
     Но директорът, защото е голям хуманист и демократ, си е дал директорския кабинет за класна стая. И той сега сигурно на една пейка в коридора ще си върши административната работа, а на другата пейка ще приема посетители.
     И което е пълен абсурд – за седмия първи клас е даден медицинският кабинет. Значи в това училище със свръхнорма ученици изведнъж нямаме място и за доктора. Докторът пък като дойде 2 пъти седмично да прегледа децата, сигурно ще трябва в мазето някъде да преглежда дечицата.
     Ето, пример за липса на нормиране и регулиране. В едното училище имаме 10-15-20 паралелки в повече, а в училището в Кремиковци, което е като слънце имате 10-15 паралелки по-малко. И се завърта един омагьосан кръг. Голямата слава на 119-то. Родителите, голяма паника, дайте да ни приемат децата в това най-елитно училище. Администрацията стимулира, всъщност, такива моди, които не винаги са съвсем здравословни и за самите родители, които създават проблеми не само на училището, но и на своите любими деца.
     И какво става накрая? Хаос. В едното училище трябва да работим вместо на двусменен режим, на трисменен, а в другото училище няма деца и за едносменен режим. И всичко това става в една столична система, която уж трябва да бъде хармонична!!!