проф. Михаил Мирчев

ПРОГРАМНИ АКЦЕНТИ

проф. Михаил Мирчев
Кандидат за кмет на София

Шеста ПРЕСконференция. Част 4

София, Национален пресклуб БТА, 10 часа
21 октомври 2015, сряда

     Няколко програмни акцента на проф. Михаил Мирчев в качеството на кандидат за кмет.
     Тук, една поетическа закачка в началото, защото ме направиха в тази кампания и поет. Дори разбрах, че има някакъв конкурс в интернет по повод на моите политически изяви. Поетически.
     Спомних си за едно от големите имена в нашата поезия – Никола Вапцаров. Той е написал нещо – през 1940 година, което е много близко до моята ситуация днес.
     Ние сме преки конкуренти с г-жа Фандъкова. Припомням строфите:

Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете –
тропа, нервира се,
даже проплаква...
     Общо взето са ни коректни отношенията с г-жа Фандъкова. Но имаше няколко случая, в които аз изнасям факти, факти, факти. А тя казваше „Г-н Мирчев, Вашите експерти Ви заблуждават. Истината е по-различна. Вие манипулирате”.
     Отново казвам, тук, в последната си пресконференция преди изборите – моите експерти не са ме заблуждавали, аз изнасям само проверени факти и в никакъв случай не искам никого да манипулирам. Единствената ми цел е заинтересована гражданска общност в София, която ще отиде или няма да гласува в неделя, да знае фактите. Оттам нататък всеки сам прави своята преценка и прави своите избори.

     Защо се кандидатирах? Каква е моята идея? Някои питат „Г-н Мирчев, каква е Вашата мисия, кандидатирайки се за кмет на София?”

     Аз, ако спечеля, бих бил „за” следните четири неща:

     Първо, благото на столичани. Но не само 15% от столичани, а тези 15% плюс още поне 70%, които са в дискриминирана и изоставена от властите ситуация. Благото на столичани, а не за алчни фирми и бандитизма на белите якички.

     Второ, аз съм за това да управляваме София с уважение към нейната история. Ние сме силни в София със своята достойна история. Да пазим културната си традиция. Силни сме като столица на Отечеството България, а не просто като някакъв голям град.

     Третото, да управляваме с грижа за природата ни, която в момента брутално я разграбват, отдавайки на разни концесии, лишавайки столичани от пряк достъп до природата.
     Например, какво значи пряк достъп? Спряха всички лифтове от София към Витоша за по-обикновени хора. И сега работи един единствен лифт, на който 80% от хората просто нямат пари да се качат. Това на практика е икономически механизъм за спиране на достъпа на столичани до природата.
     Или пък гениалната идея да бъдат спрени чешмите с минерална вода пред Халите, за да може да се направи един много скъп СПА-център. Той ще има нужда от голям дебит минерална вода. Ако вкараме извора в СПА-центъра, тези чешми, които са благо за столичани, изведнъж ще пресъхнат.
     Това е либералният капиталистически алчен подход. Според мен, бизнес може да се прави в съгласие с гражданския интерес. Но този бизнес, за който говоря, винаги е против гражданския интерес.

     И последното, нека работим за нашата столица, не като едно отчуждено място, в което ние живеем с неприязън. А за нашата столица, която не само да бъде удобна и модерна. Трябва да бъде удобна и модерна, защото искаме комфорт, искаме удобства, свързваме го с понятието качество на живот. Но и столица, която да ни дарява, да поддържа и нашето национално достойнство – нещо, което беше премачкано много брутално през последните 25 години.

     Трябва в София чрез паметниците, чрез организацията на туризъм, като се оглеждаме във възхитените очи на чужденците, които идват да гледат нашите ценности, да ни расте националното достойнство. Трябва да започнем да си връщаме националното достойнство.

     Така трябва да се управлява София, според мен.

     От къде да се започне? Вече в малко по-управленски план.
     В кварталите три неща – изключителна болка за огромна част от софиянци:
     Първо, канализация, канализация, канализация. Безумие е този начин на функциониране на концесията „Софийска вода”. Все повече квартали изпадат в бедствено състояние без съвременна канализация.
     Второто, уличните настилки и тротоарите. Всички говорят за това, всички знаем за какво става дума. И осветлението – не може столица да бъде тъмна. За да не се препъваме в поредната хлопаща плочка. Освен това престъпниците, които ни дебнат, да са малко по-неспокойни. Не може без осветление.
     Третото, градската система.

     Околовръстна магистрала. Не може да имате европейски път, без околовръстна магистрала. Не път, а магистрала. Двадесет години властта, синята власт – първо на Софиянски 10 години, после на Борисов и Фандъкова, не могат да се справят с проблема „магистрала”. Ще чакаме още половин век и ще ги избираме докато ни построят магистралата ли?
     В 2011 г. изрично е написано в програмата на г-жа Фандъкова: „До края на своя мандат (разбирайте 2015 г.) Южната дъга ще бъде построена”. От Южната дъга е построена 1/3, останалите 2/3 не са построени. Дори не са проведени отчуждителните процедури. Нямате Западна дъга до калотинския път и с колко години се забавя Северната дъга? Така че – Околовръстна магистрала.
     Второто е транспорт и спирки. Хубаво е, че ни правят метро, но къде е удобният градски транспорт в Младост 2? Къде е удобният градски транспорт в Дружба 1 и 2 . Къде е удобният градски транспорт в периферни райони – Нови Искър, Кремиковци и т.н., за да отидат хората до метростанцията.
     И се оказа, че елементарния проблем „спирки” е в бедствено положение. Предишните големи, удобни, не толкова „угледни” спирки, но големи и удобни, бяха премахнати и сега са ни направени едни стъклени, проветриви отвсякъде, по трима души седящи спирки. А на много места дори и това го няма. А когато има дъжд, виелица? А когато в Кремиковци чакат по 40 минути автобуса си без спирка? Вижте, става дума за много елементарни битови неща.

     Паркинги, детски и спортни площадки. Нито паркинги, нито детски площадки, нито спортни площадки – достатъчни по количество. 30 нови са направили и 300, които трябва да се направят, ги няма. Това е пропорцията. 30 нови правят и до тях 50 ги оставят да се разрушават. Идете в Южния парк и ще видите новата детска площадка много добре направена и точно на 3 м е старата детска площадка. Оставена да се разрушава. Едното е красиво и модерно, другото е грозно и отвратително. На 3 м разстояние едно от друго. Точно в центъра на Южния парк.

     Последната група какво да се направи в Общината?
     Ревизия на всички големи договори. Михаил Мирчев, ако влезе в Общината ще се опита да направи много бързо ревизия на всички договори. Как са сключени, цената адекватна ли е, има ли нормални клаузи за гаранции, въз основа на договорите и анексите като има некачествено строителство, вързани ли са или са отвързани ръцете на кмета да налага санкции?

     На второ място, спиране бандитизма на „белите якички” с обществените поръчки. Тук Ви връщам към един малко забравен термин ... Вижте, много се говори за престъпност, но като се говори за престъпност, хоп – слизаме на ниво битова престъпност по кварталите. А, престъпността на „белите якички”, които използвайки закона, заобикаляйки закона, злоупотребявайки с разни процедури, правят така една обществена поръчка, че предварително да е ясно кой ще я спечели?
     Дават под наем басейна на 88-мо училище и в договора пише, че всички разходи по осигуряване на работата на този басейн и на специалистите, няма концесионерът-наемател да ги плаща,а ще ги плаща Общината.
     Или пък фирмите, които пълнят дупките – гаранцията е само за една година. Пълня дупките Април месец и следващата година като се е изровила дупката, вместо безплатно да си я запълнят, хоп – Общината им плаща още 30 млн. на година. Следващата година пак плащат.
     Нормално е когато има такава дейност, гаранцията да не бъде една година, а да бъде 5 години. Като се изрови следващия Април, фирмата си оправя дупките, но безплатно. Защото е била некадърен изпълнител на тази обществена поръчка. Или престъпен, корумпиран изпълнител на тази обществена поръчка. Вижте, става дума за абсолютно елементарни неща.
     Трябва да видим в договорите, които е сключила Общината. Това са стотици големи договори, всъщност дали всичко е наред. Ако не е, да се седне със съответните фирми и да се предоговорят условията, за да не бъдат оттук натам ощетявани софиянци. Ако няма добро отношение от страна на фирмите, да се види могат ли да се прекратяват договорите. Ако не могат – изчакваме, плащаме с благодарност към г-жа Фандъкова, софиянци още 1-2-3 години, след което ги слагаме в един „Черен списък” и те повече пред Общината да не могат да се явяват за подобно финансиране и участие в подобни търгове.
     Измислям ли си в момента, фантасмагории ли говоря? Или тези неща са абсолютно реалистични и свързани със здравия разум?

     И накрая – силна общинска полиция.
     Не 150 човека, хубави момчета, които сега се разхождат декоративно насам-натам пред Общината, а силна обществена полиция – няколко хиляди души. За да може да се помага на другата полиция и на гражданска отбрана като държавни структури. За да се озаптяват циганските гета, афганистанските банди в центъра на София.

     И тук бих добавил, тъй като това е много специфичен и важен въпрос на Общината – много бързо да се разширят електронните услуги. Така нар. „Електронна Община”. Да си върша работа в Общината, не като ходя на гишето, а от вкъщи – от моя компютър. Това го правят цивилизованите европейски нации. Между другото по този начин, хората не само не си губят времето, но и услугата става публична. Отрязват се много опции за корупция или издевателство върху клиента-гражданин, който има право да получи конкретна услуга, но го разтакават, или заблуждават.

     Следваща тема, много важна на Михаил Мирчев. Трябва така да завъртим столицата, че да я обърнем към нашите деца. В момента, всичкото което се прави, остава децата на София встрани. Децата някак си са оставени на родителите им, на улицата и на моловете. Това ви е проблемът детска градина и упоритото му протакане. Това ви е проблемът в училищата, с извън урочните занятия. Това ви е въпросът с читалищата. Има добре функциониращи читалища в София, но има и много занемарени. Там трябва и модернизация, трябват и пари, трябва и модерна обстановка, тъй като съвременните деца искат да отидат в модерна обстановка. Модерната обстановка да не я намират само в моловете, а да е намират и в читалищата. За това трябва грижа.
     За това трябва нова структура на общинския бюджет. За това трябва едни отговорни хора в Общината, които ангажирано да се занимават с тези неща. И така, грижа за децата – да не растат на улицата, да не ги пращаме на сила в моловете, за да ги правим там сбъркани потребители, вещомани. Да им осигурим условия за спорт, модерна и достъпна спортна база, ученически спортни школи във всички райони, във всички квартали, не на 17 места в София.

     Културните интереси на децата.
     Нашите деца са много талантливи, трябва да имат къде да ходят, да се учат, да стават музиканти. Техничарчетата момченца от малки да развиват този свой талант. Децата в абстрактните науки, да има кой да ги занимава и стимулира. Младежкото творчество, всякакъв вид състезания и конкурси, но състезания по линия на истинска наука, състезания по линия на развиване на отношението към природата, за екологичната култура и състезание по линията на културната традиция, все пак ние все още сме в България. И все още България е на българите. Нали така? Това трябва да се култивира, то не пада от небето.

     Столична Община може много да направи в тези плоскости, така че да имаме сигурност за своите деца и своите ученици, да имаме стимули за образованите родители, не само за бедните и социално слабите. Да имаме стимули за образованите родители. Тези, които са амбициозни за нормалното развитие на своите деца.
     Да имаме защита на цивилизованото майчинство, защото в София има много общности, които имат нецивилизовано майчинство. Дайте да започнем да се грижим за цивилизованите майки в София, защото те ни издърпват нацията, те ще дадат бъдеще на българската държавност.
     И накрая, стимулиране на отговорното бащинство, защото от морална гледна точка и тук много сме изпуснали нещата като общество.
     Всичко това в комбинация и с последователни усилия би означавало система, общинска, политическа, добре финансирана, от умни, ангажирани хора провеждана – грижа за децата на София.

     Сега, едни уж дребнички неща. Акцентирам, доколкото мен ме обвиняват, че говоря много на едро, много абстрактно. Хайде сега да стигнем до дребничките неща, дребничките удобства за столичани, които всъщност ни дават ежедневното по-високо качество за живота.
     И парадоксално, нито Стефан Софиянски успя да направи нещо. При Йорданка Фандъкова в последните години става пълна трагедия – в София няма табелки. Идете да търсите една улица и не можете да разберете на коя улица сте попаднали.
     В София няма номера. Намерили сте улицата, защото един дядо ви е казал, че това е старото име и новото име, отивате и търсите номер 13 и го няма номер 13. Нито го има на входа на кооперацията, нито го има на магазина, които е под кооперацията. Може ли това да бъде цивилизована столица? А колко е елементарно. Това какво е? Некадърност ли е, съзнателно саботиране на удобството на столичани, какво е това, да няма табелки?

     Много се говори, примерно за туризъм. Но как ще имаме туризъм в центъра на София, след като дори пред президентството няма едно стълбче, където да има седемте посоки. Къде е към Историческият музей? Къде е Археологическият музей? Седем-осем дестинации в центъра на София: Света София, Синагогата, Александър Невски, Националната галерия? Нали туристът като се озове там и трябва да знае, че това е посоката към единия музей и са 500 м., това е посоката към другия музей и са 3 км. Много елементарно, табелките в София ги няма.

     Следващият проблем, надписите, на какъв език са надписите в София? Дали са на български?
     Кирилицата, ние вече отрекохме ли се от кирилицата? Възприехме новото есперанто, английски език и латиница. Това ли стана?

     Кирилицата, ние вече отрекохме ли се от кирилицата? Възприехме новото есперанто, английски език и латиница. Това ли стана?
     Общината няма ли грижа за надписите, поне на всички публични сгради? Все пак сме в България, бе хора, и тя все още е българска. И ако имаме някакво изключително историческо достойнство, включително принос за културата и за целостта на европейската цивилизация, то върви по линия български език и кирилицата.
     Какви българи сме без български език и кирилица. Общината няма ли ангажимент за това да оцелее кирилицата и в този смисъл, българската идентичност?

     Дреболията тротоари. Не само, че са разбити, ами то там има едни джипове и коли, защото няма къде да паркират на друго място и за хората няма място.
     Наскоро, „Паркинги и гаражи“ ми вдигнаха колата с паяк. Оказа се, че мога да паркирам на широкия тротоар, но трябва така да паркирам, че два метра да останат свободни за пешеходците. Вижте, това е хубаво правило ако ви е широк тротоара. Хем паркирам, хем оставам възможност за пешеходците. Сега какво, пълно безхаберие, всеки си задръства тротоара както му скимне и никой по никакъв начин не го контролира и не го възпитава. Това също не е ли грижа на Общината?

     Уличното осветление. Вече го споменах, абсолютно занемарен проблем в София. Идете в повечето големи други български градове и ще видите, че на повечето места, проблемът с уличното осветление е решен. Защо в София не може да бъде решен? Първо, модерни системи за осветление, енергоспестяващи системи. Защо може в повечето големи и средно големи градове в България, а точно в София да не може? Включително в централната част имаме бедствие с доброто осветление.

     Нощният градски транспорт. В петък и събота, поне тогава до по-късни часове.

     И накрая, защото времето пак ми изтече, нека приключа.
     Аз съм професор Михаил Мирчев и се кандидатирам за кмет на София. Защо – личностният, емоционалният, ценностният мотив?

     Поетически пак ще го кажа: Защото нося София в сърцето си. Не съм транзитен пътник в политиката, такива ги има много, аз не съм такъв. Искам да направим своя град удобен и уютен, това значи качество на живот и европейски стандарт на живот.
     Искам да направим София, красив и модерен, но и любим град за своите хора, за столичани, за гражданите. И накрая, ако всичко това успеем, какъв ще бъде ефектът?
     Искам децата ни да остават тук, а не да се разбягват по света, подгонени от разни бандити и глупаци. Много бандити и глупаци има по върховете на софийските управи в София. Ако не се справим с тях и не нормализираме управлението в София, децата ни ще продължават да се разбягват по света. Не, че живеят там по-добре, просто тук им е нетърпими, когато гледан бандитите и глупаците, които са завладели публичното пространство.
     Една моя, много проста дефиниция.
     Искам да бъда истински кмет на София, а не поставено лице и марионетка.
     Искам да бъда истински кмет за инициативните и работливите столичани. Първо инициативни, защото добрите неща стават, когато има единодействие между власт и граждани. Но и за работливите столичани, а не за другите, които не са малко.

     Така само можем да започнем общия подем на София, първо като голям град и второ като столица на нашето Отечество. Не казвам България, не казвам и една друга дума, която има доста избледняло значение. Родина. Казвам истинската патриотична дума Отечество.
     Това е моята платформа. Всички други конкретни неща, може да ги намерите в моите сайтове. Който иска да чете, да чете, който иска да гледа Youtube клиповете с всичките ми изказвания. Информация от мен много.
     Тук, в рамките на ограниченото време, се постарах да дам основни мои акценти.

     Край на Част 4.

Обратно към началото