проф. Михаил Мирчев

ПОЗИЦИОНИРАНЕТО на „дясното” и „лявото” в София
Атакуваха ме и „отляво”, и „отдясно”
Интригата „Цветанов-Борисов”

проф. Михаил Мирчев
Кандидат за кмет на София

Осма ПРЕСконференция. Част 3

София, Национален пресклуб БТА, 11 часа
6 ноември 2015, сряда

Вижте видеото в Youtube канал Михаил Мирчев ПОЗИЦИОНИРАНЕТО на „дясното” и „лявото” в София

Следващата тема.
Избирателната активност.

     Само числата ще ви дам. Действителни гласове – 396 хил., 37%. Но това е от раздутия официален избирателен списък от 1 062 хил. избиратели в София. Наличните избиратели, или реалните избиратели не са повече от 900 хил. избиратели в София. И ако изчислим избирателната активност като абсолютен брой спрямо 900 хил., тогава изборната активност се оказва не 37%, а 44%. Голямото хленчене, че изборната активност е била ниска изобщо не е вярно. За местни избори 44% изборна активност е една сравнително висока активност.

     Вижте какво се случи с моя милост, проф. Михаил Мирчев. Как се смачква единственият алтернативен кандидат.
     Първо, отдясно е моят приятел, Вили Лилков. Той, човекът, нищо особено не направи, но неговата партия подскочи в последната седмица от 10 на 17%, което означава свръхмобилизация на десните хора. Възможността за някакъв десен вот за мен още на І-ви тур беше отрязана. Закономерно при тази скрита моя кампания през последния месец. Хората от РБ си постигнаха своето. Аз не можах да получа такъв вид гласоподаватели.

     И моя приятел, още по-голям приятел „отляво”, Георги Кадиев с неговите 6% директно подряза моите проценти.
     Да не говорим за фалшификацията. Само по линия на фалшифициране спрямо моя вот вероятно на мен са ми откраднати някъде от порядъка на 15 до 20 хил. гласа.
     И като сумирате всичко това и хоп рейтингът на Йорданка Фандъкова изкуствено излита в небесата. На нея са й изкуствено, технически добавили някъде от порядъка на 35-40 хил. гласа.
     Това е размерът на огромната фалшификация, за която аз лично говоря още от 16 октомври. Единственият, който предупреди, първо, за тази формула на фалшифицирането, второ, за възможното изкуствено повишаване на рейтинга и резултата на Йорданка Фандъкова и смачкването на моя.
     Вие, медиите, не обърнахте внимание на моето предупреждение. Отказахте да предвидите дивашкия тридневен хаос в Зала „Армеец” сега, през 2015, след подобния хаос в Зала „Универсиада” на предишните избори.
     Мисля, че все повече доказателства от все повече страни вече излизат на бял свят, вкл. медиите най-после се осмелиха да говорят за тази проблематика. И мисля, че здравомислещите хора лека полека ще се убедят, че тази небивало огромна фалшификация е направена, че това е произведено като краен ефект от нашите местни избори.

     Смачкването, моето смачкване, т.е. на моя %-т, отляво и отдясно. Партньорите на ГЕРБ заедно ме задушават и отляво, и отдясно. Защото Георги Кадиев е партньор на ГЕРБ. АБВ е партньор на ГЕРБ. За Вили Лилков и Реформаторски Блок те са си откровени партньори на ГЕРБ. И съответното избутване нагоре на Йорданка Фандъкова.

     Обобщил съм 6 неща, които подпомогнаха фалшификацията:
     Тотална медийна пропаганда. Аз всъщност бях изваден от централните медии за целия период от 29.ІХ до 19.Х. Това са трите най-активни седмици без последните 4-ри дена.
     Плакати на ГЕРБ и Йорданка Фандъкова, които ни дебнеха буквално от всяка столична витрина.
     Организираният хаос и блокиране системата за публичност и опозиционен контрол.
     Отварящи се бюлетини. Поставих простичкия въпрос: Защо бюлетините бяха на толкова дебела хартия? Аз успях да си отговоря. Защото бабите като сгъват дебелата хартия, не я натискат, ръбчето не го натискат. Това е картон, който стои полуотворен, и когато опитните СИК-аджии късат долния отрязък, те виждат за кого е гласувал избирателят. По този начин се унищожава анонимността. И затова момчетата на Цветан Цветанов знаеха във всеки час колко хора са гласували за ГЕРБ и колко хора гласуват за противниците на ГЕРБ. Дебелият картон на бюлетината е дребния технически проблем, който много хора не осмислят – бюлетините да се отпечатват не на 90 гр. хартия, а на 140 гр. картон. Вижте до какви тънкости всъщност е сработена системата за фалшифициране.
     Цинично беззаконие в СИК, в ОИК, и всичко това беше подкрепяно от ЦИК, за голямо съжаление.
     И този отказ от второ броене. Единственото средство за да научим истинските резултати и гласуването какво е било е, ако се предизвика едно масирано повторно броене поне в половината секции. И тогава истината ще лъсне фалшификацията. Това се стопира от ЦИК. Стопира се и от смелият безпристрастен български съд.

     Позициониране на Дясното и Лявото.
     Мен ме интересува специално степента на мобилизация или степента на саморазпадане.

     Вижте какво се случи с дясното. Тук вече го правя политологически анализ.

Реформаторският Блок само за 5 дена подскочи в рейтинга си. Какво е обяснението? Десните в София максимално успяха да се мобилизират както през 2014, така и сега. Защо се мобилизираха и то толкова максимално? Ами за да спасят честта си, защото те все пак са много важен компонент в това политическо позициониране, с ясна идеологическа позиция, с ясна властова амбиция. Всичкото това трябва да бъде защитено. Колкото и да има вътрешни раздори, хората си се мобилизираха.
Какво стана в ляво. Пропадане на БСП %-та, пропадане на Мирчев %-та. Ами това е огледалния ефект от разединяването сред левите, от вклиняването на много отцепници и разцепници. Как мога да го кажа? „Разбита команда – всеки я мачка!”

Ето ви ги картинките, които вече показах. За Вили Лилков и дясното, и тяхната мобилизация. Вижте колко е монолитен Реформаторския Блок. Другите алтернативни десни не успяха.

И вижте картинката на левите. Колко са много левите. Всъщност БСП от колко страни беше притисната. Другите леви успяха достатъчно за тях си. Както АБВ-Коалиция Сердика, така и Движение 21, дори другите малки партии като Напред България и другите леви са много на брой и общо отнасят 1,6%. Така че Левицата в този случай не само беше разцепена на множество парчета и парченца, но и левите избиратели бяха подведени, не проявиха рефлекс към сплотяване и мобилизиране – както направиха десните около Вили Лилков и РБ.

Десните са общност и се крепят като общност. А Левицата се е разпаднала като общност. Дори бих казал, че имаше прояви на враждебен групов или личен индивидуализъм. Ние левите срещу останалите леви. Ние в БСП срещу останалите в БСП. Враждебен личен индивидуализъм. Това е много тежко състояние на дребнавост и на взаимна братовчедска враждебност. Левицата ако не се справи с този проблем няма добро бъдеще. Така че трябва да гледаме и зад числата какви граждански структури стоят, каква е социалната психология, каква е моралната подкладка.

     Вижте сега още едно последно. Дясното и лявото днес. Десните са с изключителна сплотеност срещу кого? Според мен срещу обществото. Ако гледаме десните като олигарси това е така нар. 1% срещу всички. Целият Западен Свят и Америка се вълнуват от 1-ния % срещу 99%. Уолстрийт кризата още от 2008 г.
     Ако го разгледаме в малко по-широк социологически аспект това са 15% привилегировани в днешното ни общество. Това са богатите, високата средна класа, средния бизнес, общо взето привилегированите съсловия. Те са обединени, при това много сплотени срещу бедните и експлоатираните. Това е типичен класов инстинкт в действие. Всичките тези, които казват, че Маркс бил умрял и че няма класова борба и класов антагонизъм в сегашната ситуация, просто са смешни. Поведението на десните, способността им да се сплотят, това е класически класов инстинкт в една конкретна обществена икономическа, политическа, гражданска ситуация.
     При левите е обратното. Разединяване. Огромна маса, но разединена и разцепена. Разпаднала се до индивидчета и групички. 40% бедни и мизерстващи в България. Но без никакво класово съзнание и никаква класова сплотеност. 35% „средна класа”, сложил съм в кавички. Една много обедняла, много смачкана уж средна класа и хора, които се спасяват поединично. Първо си правят индивидуалното бизнесче поединично. Намърдват се на някакви службички поединично. И поединично си пращат децата за просперитет в чужбина. Това е. Нямате общност. Нямате сплотеност. Това, ако мога да обобщя, е аморфна „гражданска маса”. „Гражданска” в кавички, защото истинската гражданска маса е, когато се усещаме част от цялото и цялото ни интересува, и можем да се преборваме с това цяло за нашите интереси. Така че аморфна маса. Приличаща на гражданска, но по същество все още не е дорасла до гражданско осъзнаване, политическо адекватно ориентиране, съответна обща активност.

     Малко за пропагандата.
     Страхотна пропаганда. Просто като ги четеш медиите и правиш анализ на медиите и говоренето в медиите (без Радио К2). Невероятен успех на анти-лявата пропаганда отново. 25 години. Сега просто перфектна пропаганда. Ама тотална пропаганда.
     Всичко, което мирише на ляво му се слага дамгата на челото: „анти-комунистическото”. 45 години стигат и сега още 25 години не се уморихме. Анти-социалистическото – а във формата на центристки социал-демокрации, като паническо бягство от автентично социалистическото. Анти-БСП по принцип. Тя продължава да бъде виновна за всичко. Сега за всичко ще бъде изкарана виновна Мая Манолова и нейния Изборен Кодекс. Според мен новият Изборен Кодекс е един чудесен кодекс, ако беше спазван от Правителството и ЦИК, от полицията и кметовете, от съда и прокуратурата. При това той не беше на Мая Манолова, беше на цялото Народно Събрание. Сега всичко ще се стовари на главата на Мая Манолова. Горкичката! А останалите – облечени в непорочно бяло.

И ето сега една чудесна картинка.
Кой кой е днес в политиката? Съюзът на големите във властта. Георги Първанов, който се прави на велик и чак страда за лявото, сълзи от умиление му текат: Дайте да се обедини лявото! Но нали точно той създаде Ахмед Доган! И той лично създаде Бойко Борисов. Ахмед Доган стана много силен в България след 2001 г. А Бойко Борисов стана много силен в България след 2003 г. И двамата са лични креатури на Георги Първанов като „успешен” президент на България. Тогава той имаше изключителен авторитет в голямата партия БСП –президент 1-ви мандат, президент 2-ри мандат. За Бойко Борисов имаше един американски посланик Джон Байърли, от който изтече информация, че Бойко Борисов е престъпник, мафиот. Ами, Георги Първанов е 1-ви мандат президент. Има си национална служба за сигурност и за разследване. Той, ако не знае по-добре от американския посланик какъв е Бойко Борисов! И защо го направи генерал? Защо му даде старт? Защо му правиха тогава такава реклама? Защо винаги, когато имаше при правителството на Станишев конфликт между Станишев и Бойко Борисов, Георги Първанов вземаше страната на Бойко Борисов, а не на своя премиер от своята партия?

     Така че Георги Първанов в момента продължава да играе своята брутална, цинична, подвеждаща роля в политическия живот на България. Той е пряк виновник за издигането, всъщност диктаторското овладяване на властта от Бойко Борисов. Защото в момента ние сме в състояние на диктатура и диктатора в момента се нарича Бойко Борисов.
     Само че мина време. Тази първа картинка е валидна за преди 10-15 години. А в момента Бойко Борисов е господарят. Капо ди тутти капи. Или бащата на бащите. Ахмед Доган си има своята позиция. Георги Първанов е едно вече периферно момче, с една маргинална партиийка, който се опитва да мъти водата. Просто тройката остава, но са с разменени позиции. Третият е станал първи. Първият е станал трети.

     И последното, което днес е много интересно. Полицейските протести. Ами това какво е сега? Опит за преврат ли е в момента? За какво става дума?

     Вчера вече го изразих по БНТ. Сега го казвам и от тази трибуна. Кой е силният човек в ГЕРБ? Май силният човек вече не е Бойко Борисов. Той се нарича Цветан Цветанов. Цветанов е организираната сила на ГЕРБ. Бойко Борисов седи отгоре като черешка на торта и надува мускули. Ходи по чужбина, за да го тупат по рамото. Всъщност истинската сила вече се нарича, правилно е да кажем, Цветан Цветанов. Бойко Борисов става все по-зависим, фатално зависим, персонално зависим от своя сиамски близнак Цветан Цветанов. И защо е така?
     Посочил съм 4 неща.
     Защото Цветан Цветанов овладя кадрите, финансите и съдебните ресурси на ГЕРБ. Кадрите на ГЕРБ. Финансите, с които борави ГЕРБ. И съдиите, които обслужват ГЕРБ.
     Второ, решаващите хора и институции при разпределяне на еврофондовете в страната. Особено сега еврофондовете, които ще отидат към кметове и общини.
     Трето, негови, на Цветанов са кадрите на ГЕРБ – кметове, съветници, полицаи. Това е огромният кадрови ресурс и той почти 100% , хайде 90% е персонално в ръцете на Цветан Цветанов, тъй като той ги е подбрал, той е казал „Ти ще ставаш кмет”, „Ти ще ставаш шеф на местната полиция”, „Ти ще ставаш общински съветник”, „Ти ще ставаш местен бизнесмен”. Човекът организира всичките тези хора навсякъде да спечелят на току що изтеклите местни избори. Всичко това еднолично е в ръцете на Цветан Цветанов.
     И накрая. Мисля, че Цветан Цветанов пряко управлява криминалните фондове. Всички онези криминални фондове, чрез които се прави огромната корупция, и в частност се фалшифицират избори. Ето всички се почесват по главата и казват: „Абе, всички говорят за купени гласове, а защо никой не каже откъде са парите?” Михаил Мирчев вече няколко пъти казва, че това са криминални пари. Събират се по криминален начин. Събират се в специфични фондове. И човекът, който контролира всичко това да бъде събрано, и после да бъде съхранено, и накрая да бъде похарчено се нарича Цветан Цветанов. Това е силния човек в ГЕРБ. Това е все по-водещата фигура в ГЕРБ.

     Това е човекът, който спечели абсолютната изборна победа на ГЕРБ в тези местни избори. И някой ако пита наивничко: „Кой е кой?” Ами да го кажем. Той е „Кой”. Не дебеличкият Пеевски, а всъщност Цветанов в България се нарича Кой? Кой е Той? В България се нарича Цветан Цветанов.
     Тук само искам да кажа за хората, че през 2013 имаше проблем между двамата – Борисов и Цветанов. Борисов да даде Правителството. И Цветанов тогава много агресивно предяви своята амбиция той да стане премиер. Това се случи през Февруари 2013. И когато през март Бойко Борисов изненадващо за всички, включително за своите най-близки сътрудници, подаде оставка и правителството падна от власт, според мен, мисля че не съм далеч от истината, една от идеите тогава, на Бойко Борисов е била да отсече възможността да бъде рекетиран от своя партньор, от своя сиамски близнак Цветан Цветанов. Каква ще бъде развръзката оттук нататък? Един бог знае.

     Край на Част 3.

Обратно към началото