| ||
|
БНР, „Хоризонт“, Политически НЕкоректно, водещ Петър Волгин 21 ноември 2020, в 14.15 часа Линк към БНР, програма „Хоризонт“, тази част от предаването: bnr.bg/ ... Линк към сайта на проф. Михаил Мирчев mirchev.bg: mirchev.bg/ ... Линк към YouTube канала на проф. Михаил Мирчев: youtube.com/ ...
МАГИСТРАТУРА ПО ДИКТАТУРА Културните войни в САЩ и Европа през 2020 Коментар от Владислав Апостолов /Завършил журналистика в Софийски университет. Работил за различни медии като „Труд“, „Web Cafe“, „Консерваторь“, за националните телевизии/ Петър Волгин – въведение към коментара от Владислав Апостолов: Продължаваме с една изключително важна тема, темата за свободата. 
Винаги е опасно, когато свободата бъде поставена под заплаха – във всяка една обществена сфера, но особено в рамките на учебни заведения, училища и университети. Защото именно там хората се научават как да мислят – дали да мислят свободно или да мислят в калъп. Случаят, за който вече стана дума, искането за уволняване на проф. Михаил Мирчев (в СУ, от 11 ноември 2020), е доказателство за тезата, че има сили в българското общество – както ги има и в много други общества, които се стремят да превърнат ВУЗ (Висши учебни заведения) в едни парници, в едни инкубатори – където маже да се говори само по един единствен начин. Може да се говори само „политически коректно“. И трябва да се оглеждаш не на 4 страни, а на 44 страни преди да кажеш каквото и да било. В противен случай рискуваш да те обвинят във всички възможни ужасии, които човек може да си представи – да бъдеш уволнен, и всякакви други лоши неща могат да ти се случат. Това което се случва в България НЕ е прецедент. То отдавна се случва в просветената Западна Европа и в още по-просветените Съединени Американски Щати. До какво водят тези опити? За това сега ще ни разкаже Владислав Апостолов. Коментар от Владислав Апостолов: Тиранията и цензурата, бруталният конформизъм и задължителното групово мислене не винаги идват с бомби, с пушки и танкове, с насилствени преврати, не винаги са накиснати в кръв революции. Понякога авторитарното и тоталитарното се настаняват в креслата на обществата измамно леко и меко, едно такова цветно и усмихнато. С декларации и координирани комуникации, с отворени писма – уж в името на справедливостта. С постепенното и миловидно изтласкване на критичното мислене и съпротивата до ръба на пропастта – стъпка по стъпка, неусетно, докато не стане късно. Зрелищното културно самоубийство на Запада, както тревожно и автентично го описва уважавания и авторитетен майстор на перото и неудобните истини Дъглас Мъри, тръгва от университетите. От разлагащите се хуманитарни специалности в тях. Превърнали се в инкубатори на радикали и активисти, които това лято (2020 в САЩ) в пълната си „прелест“ разпиляха отровните плодове на десетилетната индоктринация – съборени статуи, осквернени мемориали, подпалени квартали, наръгани и разстреляни опоненти, пребити минувачи и атакувани домове. (Това бе лятото на президентските избори в САЩ) Насилието по улиците на Америка и Европа от тази година (2020) отдавна се разгръща в умален мащаб из някога престижните западни университети и колежи. 
Там, където науката бе подменена от радио-активни лекции по „колониално минало“, „бяла привилегия“ и „теории на малцинствата“. Там, където студенти и преподаватели се превърнаха в инквизитори и доносници, в името на уж прогресивни тотеми.За цензурата в западните академии (университети) като заразна епидемия с привидно безобидно начало сигнализира един актуален български казус. Студентска организация („Студентско общество за равенство“ при СУ) , подкрепена от неправителствени мрежи и дежурни общественици, използва някои спорни изказвания на ексцентричен преподавател от Софийски университет (проф. Михаил Мирчев), за да придвижи публичния разговор в желаната посока, в посоката на официализиране на „политическата коректност“. Моделът е до болка познат. Познат е на всички, които от години наблюдават ерозията на свободното изразяване в западните академии (университети). Обвинения в ксенофобия. Безотговорно подмятане на сериозни и исторически термини като „нацизъм“. Заявка за нови правила и осигуряване на среда, която да била свободна от „расизъм и сексизъм“. Настояване за изкореняване на тези лоши работи чрез някаква нова „университетска политика“. Разработената схема е с изпробвана матрица от заклинания и предписания. Тя само се превежда на съответния език. Тези първи симптоми отдавна са познати на пациента в западните образователни институции. Но там вече са в друга фаза на болестта (далеч по-напреднала фаза в сравнение с България). Точно в името на борбата с „расизма“ авторитетният изследовател Чарлз Мъри беше нападнат от побеснели студенти в колежа Мидълбъри, САЩ, преди няколко години. Негова колежка постъпи в болница с шина на врата след атаката на тълпата. По същите причини протестиращи учащи и преподаватели запалиха сгради и потрошиха имущество за милиони в собствения си кампус в Бъркли преди речи на Майло Янопулус и Ан Култър. Протестите срещу свободното им слово оставиха и десетки ранени. Заради борбата с ксенофобията уважаван учен и автор на световни бестселъри като Джордан Питърсън изнасяше лекции с охрана и трябваше да се занимава с безчет смъртни заплахи. Точно „активисти срещу расизма“ нападнаха либералния преподавател Брет Уайнстийн преди три години на работното му място в колежа Евъргрийн, САЩ. Уайнстийн се осмели да отиде на работа в ден, официално обявен за „БЕЗ хора с БЯЛ цвят на КОЖАта“. Буквално им беше казано да не идват в колежа. Без бели – това е. Но той отиде и беше нападнат… Ето го крайният продукт на политическата коректност и борбата с всичките фантазирани „…-изми“. Психоза, антинаука и съвсем реален расизъм. А не като онзи от декларациите. Уайнстийн осъди колежа Евъргрийн. Както стори с канадския университет Wilfrid Laurier и младата асистентка Линдзи Шепърд. Тя беше подложена на безумна и безобразна инквизиция от колегите си задето пуснала на студентите лекции на споменатия Джордан Питърсън – яростен противник и критик на фашизма и тоталитарните режими. Именно той бе сравнен с Хитлер от хора, които виждат нацизъм навсякъде, освен в собствените си тиранични действия. Последните няколко години ни предложиха изобилие от насилие в името на прогресивните идеали за равноправие, но БЕЗ свобода на словото – ранени лектори, опожарени колежи, травмирани и зомбирани студенти, забранени автори и книги. Всичко това е детайлно документирано. В нито един от тези и още десетки инциденти няма никакъв расизъм, агресия или заплахи от страна на нападнатите лектори и преподаватели. Но нали машината вече е пусната в действие. И всичко започва с познатото заклинание: „Ама, ние сме срещу езика на омразата. Вие не сте ли?“. Каквото и да значи това. А преди огъня, смъртните заплахи, побоя и маскираните тълпи е имало познатите и кротки декларации и отворени писма. 
Имало е привидно добри намерения за някаква нищо и никаква „политическа коректност“. За еластичните цели на вечния активизъм, който с всяка декларация набира сили за неизбежната и насилствена демонстрация.Системната злоупотреба със сериозни термини като „расизъм“ и „нацизъм“ чертае траекторията на идващата ескалация. Моделът е тестван. Затова е здравословно да се запасим със скептицизъм пред лицето на епидемията в академиите (университетите). Да се имунизираме от всякакви организирани искания за цензура в името уж на справедливостта и равноправието. Защото зад тези пухкави и глазирани думички твърде често дебне озъбеният лик на НЕсвободата. А тя, НЕсвободата, е хищник, който е вечно гладен!!! Петър Волгин – заключителни думи след коментара от г-н Апостолов: Това бе Владислав Апостолов за политическата коректност като нещо толкова хубаво, и толкова приятно нещо, което като нищо може да ни доведе до нов тоталитаризъм. Край на текста БЕЛЕЖКИ от проф. Михаил Мирчев: Този внимателно подготвен обобщаващ и изключително информативен текст от младия колега Владислав Апостолов искрено ме зарадва, няма да го скрия. Първо, защото е въз основа на познаване на реалностите с „либералната цензура“ и техния свободолюбив „лов на демократични вещици“ в университети от САЩ, и подобните им не малко „развити западни“ страни от Европа. Там са отишли много напред, ние ги следваме, у нас се опитват да ги следваме. Второ, защото ми се струва, че той е „десен“ журналист и млад човек, интелектуалец и демократ. А пък мен са ме белязали като „ляв“. Една такава защита срещу обвиненията срещу мен е нещо НАДпартийно (извън племенната вражда между симпатизанти от различните партии), е нещо НАДидеологическо (не в елементарния догматичен смисъл), е нещо НАДстигматизиращо (без диалогът да се подменя от емоции и омраза срещу идейно и партийно противостоящия). Очевидно, колегата Апостолов стои с ума и сърцето си над тези неща – в днешните години на все по-изострена идеологизация в публичните отношения. Трето, защото тезите и прегледът на събитията в текста от колегата Апостолов НЕ са провинциални. Те са ясно и аргументирано в полето на Света като цяло, поне в западната му мисловна и идейна проекция. Нещо, което прояви и г-н Кристиян Шкварек в своето интервю, пак пред БНР, 8 месеца по-късно. Ще го намерите в този списък от интервюта в национални медии, в сайта ми www.mirchev.bg. Четвърто, просто защото обичам умните хора, които освен това са и смели. Чета текст от такъв човек от и в България. Радвам му се!!! Пето, имам в архива си поне още няколко подобни текста, публикувани в интернет платформи. В тях се допълва много от фактологията. Те повтарят апела да бъдем скептични и да бъдем предпазливи, внушават ни, че би следвало да бъдем борбени за свободата и за истината. Бъдете здрави! Сега, през Септември 2021, се върнах към текстовете и интервютата от кампанията срещу мен и от вълната на подкрепа за мен през Ноември 2020. Отново ми е любопитно да откривам нюанси, важно ми е да си спомням факти, озадачаващо ми е да виждам премълчаваните неща, и … имам надежда, че Слънцето все пак няма да залезе. 20 септември 2021 | ||
| Обратно в началото | ||
|
|
|
| Tweet |
